Всички обяви
Книги, канцеларски материали
Други
Наблюдавай

КАРМА-2 "Любовните истории продължават"

област Шумен , гр. Велики Преслав
Публикувана на 2023-01-15 16:22:09

Доставка: Продавача
Състояние: Ново

Книга на български език, роман. 

Страници: 340

Автор: Озан Язар

Художник на корицата: Рияс Тангал

Редактор и коректор: Миглена Алексиева

Оформление и предпечат: Рикардно Д. Иваново

     

           Устните отново се сляха бурно и шумно в началото на годината, която продължаваше да е студена и снежна... горещите им устни не спираха да се наслаждават една на друга и на вкуса, който караше сърцата им да бият лудо. Целувките бяха бурни като лава, която се свличаше от планината надолу и усещаше болка. Но устните не усещаха болка, а удовослтвие за страст и жажда. Телата също се докосваха и усещаха топлината през дрехите, които пречеха да се слеят в едно и да се отдадат в студената вечер край камината, която грееше към лицата им.  Дрехите започнаха да се свличат като лава към земята, бързо и безпощадно. Усещаше се топлината на телата им, които горяха, кипяха, и не спираха да се желаят. 

                                                                                                                         О. Язар 


Велико Търново, България

Февруари 2009г.

Първа глава

1. Домът на Чорбаджийски  


            Зимната вечер беше студена и мрачна, но все пак красива. Къщата на Чорбаджийски отново светеше с целия си блясък, който се виждаше от главната улица – „ Първи март“. Големите порти се отличаваха с бели лампи. Те създаваха илюзията за голяма кутия, на която от двете страни се виждаха бели лампи, светещи нагоре, които обкръжаваха къщата над бетоновите стени. Дворът беше осветен дотолкова, че изглеждаше като ден от белите нощни лампи, които бяха поставени до корените на асмите. Те се сливаха с арматурата, също така и с перваза, който обграждаше къщата, и се сливаше със стъклената тераса. Тя също светеше с целия си блясък и правеше къщата още по-приказна заедно с лампите на терасите на втория етаж. В задния двор също се виждаха бели нощни лампи, които отличаваха пътеката от стъклената тераса до бетоновите стени, издълбани с метър разстояние в земята. Шатрата беше тъмна, както и басейнът, който се осветяваше с лампи вътре в него и отстрани, издълбани на черния мрамор, но те светеха предимно през пролетта, лятото и есента. През зимата изключваха шалтера, който предаваше ток към тях.             

            В хола беше топло и уютно в зимната вечер, в която Йордан беше до камината на кафявия фотьойл с релакс-механизъм. От камината се чуваше пукотът на дърветата, които горяха пламенно и искрящо и се превръщаха в жар, за да подпалят следващо дърво.     

          Йордан се усмихна, беше скръстил крака и четеше книгата за Хари Потър. Беше облечен с бяла памучна риза с дълги ръкави и тъмносив панталон. Косата му, както винаги, беше сресана назад, а лицето му лъщеше под лампата, която светеше над него.   

          Симеона беше в кухнята и приготвяше чай. Беше към осем вечерта, а Стела и Милан бяха в къщата на Торманови. Милан се опитваше да запише трета песен и репетираха с Моника заедно, както Стела и Живко. Така знаеха Симеона и Йордан, но в случая Стела не беше там. Тя отново беше с Григор и се разхождаха с колата му из центъра на града. Обичаха да обикалят вечерно време с колата, в която се отдаваха на топли целувки и прегръдки в студените нощи.     

– Защо не съм започнал по-рано да чета тази книга, не знам? – попита сам себе си Йордан, усмихвайки се, и премина на следваща страница. С всяка следваща страница тя ставаше все по-интересна и загадъчна за него, а той не спираше да се изненадва от описанията и историята, която е измислила авторката.    

             Милан беше му подарил цялата поредица от книгите преди година, а може би и повече. Йордан му беше обещал, че ще я прочете, но никога не намираше време. Дори реши веднъж да я вземе в офиса, където я остави в едно чекмедже на бюрото си, и беше я забравил там, тоест секретарката му беше сложила документи с папки над нея, правейки го несъзнателно. И така, книгата близо година беше там, незабелязана от никого. И в един прекрасен ден, в който Йордан реши да прерови това чекмедже, той намери книгата и реши да я прочете... Но след първите страници, той започна да я носи със себе си навсякъде, дори и, пътувайки из страната, винаги намираше свободно време да прочете няколко страници, а в момента беше на петата книга, която беше най-дълга. Йордан продължаваше да чете с интерес и в очакване как ще се разплете развръзката накрая.През това време Симеона прекрачи към хола и продължи към камината, минавайки между телевизора и елипсовидната маса. Застана до кръглата дървена маса, която се намираше между двата фотьойла пред камината, и остави бялата табла. На нея носеше билков чай с мед. Беше облечена с екип на „ Адидас“, тъмнобежов на цвят. Косата ѝ беше събрана на опашка, от която се извисяваха русите ѝ къдрици, а устните ѝ бяха светлорозови от гланца, който ги правеше по-изящни и по-красиви.     

– Чаят ти, скъпи. – каза тя и седна на другия фотьойл.           

           Йордан направи знак с пръст и продължи да чете, а Симеона се пресегна към масата, за да си вземе чая.      

– Тази авторка не спира да ме изненадва. – влезе в разговора Йордан и остави книгата на масата.     

– На мене ми харесват повече криминални истории. – отвърна Симеона и пое поредна глътка от чая си.     – Аз не обичам много да чета – беше взел чашата с ръка и разбъркваше чая си с поглед към Симеона: – Но тази фантастична история много ми харесва. И двамата се усмихнаха един на друг. Йордан остави лъжичката на поставката на чашата и отпи глътка, поглеждайки към камината. Симеона остави чашата на масата, скръсти крака и заплете пръстите на ръцете си, също поглеждайки към камината, където дърветата бяха изгорели, а жарта беше в очакване да запали следващи.     

– Мислиш ли, че Стела ще иска да следва извън България? – попита Йордан и погледна към Симеона, оставяйки чашата на масата, и продължи: – Не ти ли е споменала нещо по тази тема? След три месеца ще завърши, а тя не ни е казала дали иска да следва или не. Е, поне аз не знам нищо…    

– Не е споменавала, че иска да следва. Не знам, не сме говорили по тази тема.     

– Това означава ли, че след като завърши, няма да следва никъде?     

– Поне засега така изглежда.     

– А, Живко?     

– Доколкото знам, и той няма да следва. Ако искаха, щяха да ни кажат досега. С Калоян не се ли чувате?     

– Не сме говори по тази тема.           

         Симеона се пресегна към масата за да взе чашата си:    

– Не съм съгласна дъщеря ни да следва в чужбина, ако иска, нали? За Марио се съгласих, но за Стела няма да се съглася. – пое глътка чай.     

– Аз също не съм съгласен, но тя ако поиска... – Симеона го прекъсна.     

– Ще кажеш, че не може, и точка по въпроса.     

– Но това няма да е честно спрямо нея. – Йордан също се пресегна към масата.     

– За това трябваше да помислиш, преди да разрешиш на Марио да следва в чужбина. – тя направи поредна глътка, свивайки сините си очи, които гледаха към Йордан като погледа на пепелянка.     

– Но Марио е момче...     

– ... А-а, момче! Значи те могат, а тя не, така ли?    

– Все пак говорим за моята принцеса.     

– Да, твоята принцеса, която някой ден ще стане принцеса на някой друг.           

          Започнаха да се смеят и двамата с глас.     

– Този ден ще е най-тежкият в живота ми, денят, в който трябва да дам ръката ѝ на момчето, в което ще се влюби. Надявам се бъдещият ни зет да е от добро семейство.     

– Силно се надявам този зет да ни е Живко.     

– Както и Моника – снаха.           

             Отново започнаха да се смеят с глас и отпиха поредни глътки чай, поглеждайки към камината, която вече нямаше дърва... Жарта се беше разпаднала и чакаше следващо дърво, за което да се подпали и да продължи да гори.     

– Трябва да заредя камината, веднага се връщам. – каза Йордан и стана от фотьойла, за да донесе дърва от стъклената тераса.            

            Сухите дървета мигновено се запалиха от жарта, която ги обхвана, и се появи огънят, за да ги превърне в жар – жар, която да се слее с пепелта.           

           Йордан отново зае мястото си на фотьойла и погледнаха заедно със Симеона към горящите дървета, от които прехвърчаха огнени искри. През това време се чу гласът на кучето отвън, което накара стопаните си да се усмихнат с поглед към стъклената тераса.     

– Понякога това куче ме кара да се плаша! – възкликна Симеона.     

– Сигурно отново гони котката на Моника. Като Том и Джери са. – откликна ѝ Йордан и продължиха да се усмихват един на друг.            

            След секунди Йордан спря да се смее и попита:    

– Чухте ли се с Роси?            

            Тя се пресегна към масата и взе чашата си:     

– Да, чухме се следобед, преди ти да се прибереш.     

– И, как е майка ѝ?     

– Каза, че сега е била малко по-добре. – отпи глътка чай и продължи: – Но ще остане още една седмица. Иска да прекара малко повече време с нея. Майка ѝ се е чувствала самотна в селото. За мен не е проблем, позволих ѝ да остане, колкото си поиска, а аз ще се грижа за кухнята.            

            Майката на Роси беше се разболяла от грип, който я накара да остане два дни в болница.     

– А, кой ще се заеме с къщата? – Йордан също се пресегна към масата за чашата си.             

             Симеона след последна глътка чай остави чашата на масата и отговори:    

– Обадих се на една агенция, която ми намери жена. Ще идва в девет сутринта и ще работи до два след обед. Жена ти мисли за всичко, скъпи.     

– Не се и съмнявам в това!  Не искаш ли утре да обядваме в някой ресторант? Сутринта имам съвещание с директорите на хотелите за пролетните промоции и след това съм свободен до два следобед.     

– Всъщност, добре звучи. – Симеона се замисли, повдигна дясната си вежда нагоре и продължи: – Ще изляза по-рано с бай Асен на пазар. Трябва да пазаруваме. Първо ще се отбием до месаря, после ще продължим към Кауфланд и последната ни спирка ще е... В кой ресторант, скъпи?           

           Започнаха да се смеят и двамата с глас...     

– Утре, след като направя резервация, ще ти кажа. – продължи Йордан.     

– Кога заминаваш за София?     

– Мислех в неделя вечерта, но си промених решението. Ще тръгна в понеделник сутринта. Ще стана рано и към шест ще тръгна.     

– Колко време ще липсваш?     

– Най-много една седмица.     

– Много исках да дойда с теб, но...    

– ... Следващия път ще си направим една почивка. Къде искаш да прекараме една седмица само ние двамата?     

– За мене няма значение. Важното е ти да си до мене, скъпи.     

– Децата дали ще се забавят?     

– Не знам. – продължаваха да се усмихват и да се гледат с мръснишки поглед: – Може да заключим вратата и никой да не ни безпокои.     

– Чудесна идея, тогава да не губим повече време! – Йордан стана от фотьойла и хвана ръката ѝ. Симеона също стана и го последва към спалнята, където да потушат страстта, която ги караше да се желаят в зимната вечер.

Цена
Цена:     25.90 лв.
Левент Ибям
В Prodavash.BG от 2023-01-15 16:09:59


Prodavash.BG - сайт за безплатни обяви.
Използването на Prodavash.BG или публикуването на обява в сайта означава съгласие с Общи условия за ползване на Prodavash.BG